Какво представляват антиретровирусните медикаменти
На тази страница:
Класове антиретровирусни медикаменти
За да се борим с ХИВ трябва да го атакуваме по време на неговата активна фаза, например докато той се възпроизвежда в клетката-домакин. Днес, най-ефективните лекарства срещу ХИВ са насочени към протеините (ензимите), които вирусът използва, за да се възпроизвежда. Това са обратната транскриптаза, интегразата и протеазата. Повече по този въпрос прочети тук.
Медикаментите за лечение на ХИВ се наричат антиретровирусни медикаменти. Наричат се така, защото ХИВ принадлежи към групата на ретровирусите. Съществуват няколко класа медикаменти в зависимост от това на кой етап от жизнения цикъл на ХИВ действат, т.е. с кой от протеините на ХИВ си взаимодействат. Медикаментите само ограничават размножаването на вируса. Като го възпрепятстват да се размножава “правилно”, вирусът произвежда дефектни свои копия, които са негодни да инфектират нови клетки.
Наименованията на отделните класове антиретровирусни медикаменти произлизат от наименованията на различните ензимите на ХИВ.
Така медикаментите, които си взаимодействат с обратната транскриптаза се наричат нуклеозидни/нуклеотидни инхибитори на обратната транскриптаза (НИОТ) и ненуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза (ННИОТ). Използват се още и понятията нуклеозидни/нуклеотидни аналози и не-нуклеозидни аналози, както и разговорното “нюкове” за нуклеозидните/нуклеотидните инхибитори на обратната транскриптаза. Този клас медикаменти спират подготвителната процедура, по време на която вирусната РНК се трансформира в ДНК. По такъв начин вирусната репликация е спряна в много ранна фаза.
Медикаментите, които си взаимодействат с протеазата се наричат протеазни инхибитори. Този клас медикаменти действат на по-късен етап от живота на вируса, а именно малко преди новите вируси да се образуват. Те блокират разрязването на мегапротеина на индивидуални, функционални протеини. По този начин не могат да се формират нови вируси.
Медикаментите, които си взаимодействат с интегразата се наричат интегразни инхибитори. Този клас медикаменти възпрепятстват действието на интегразата, като по този начин вирусната ДНК не може да се интегрира в клетъчната ДНК и респективно се нарушава цялостния процес на възпроизводство на вируса.
Съществуват и медикаменти, които не си взаимодействат с ензимите на вируса, а възпрепятстват неговото навлизане в нови клетки, поради което се наричат инхибитори на навлизането. Така вирусът не може да заразява нови клетки. От този клас са налични вече два медикамента. Те по различен начин възпрепятстват навлизането на вируса в клетката, затова единият се нарича инхибир на сливането или фузионен инхибитор, а другият CCR5 инхибитор.
И така, ако можем да обобщим, разполагаме със следните класове антиретровирусни медикаменти:
-
нуклеозидни/нуклеотидни инхибитори на обратната транскриптаза (НИОТ; нуклеозидни/нуклеотидни аналози, “нюкове”)
-
ненуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза (ННИОТ; не-нуклеозидни аналози)
-
протеазни инхибитори (ПИ)
-
интегразни инхибитори (ИИ)
-
инхибитори на навлизането – инхибири на сливането (фузионни инхибитори) и CCR5 инхибитори
Нови класове антиретровирусни медикаменти са в процес на разработване.
При лечението на ХИВ се комбинират най-малко три медикамента, които трябва да са най-малко от два различни класа. Само по този начин можем да бъдем сигурни, че сме блокирали размножаването на вируса. От тук идва и наименованието на лечението - комбинирана антиретровирусна терапия. Други понятия, които се използват са “тройна” или “четворна комбинация”, както и ВААРТ (Високо Активна АнтиРетровирусна Терапия – от англ. HAART – Highly Active AntiRetroviral Therapy).
Тък като медикаментите само ограничават размножаването на вируса и за да бъдат ефективни за дълъг период от време са необходими стабилни концентрации от тях в организма, щом веднъж се започне, лечението трябва да се приема без прекъсване.
Видове антиретровирусни медикаменти
Ето и медикаментите от различните класове, които днес се използват в клиничната практика по света. Медикаментите отбелязани с * не са налични у нас:
Нуклеозидни/нуклеотидни инхибитори на обратната транскриптаза:
zidovudine, ZDV, AZT (Retrovir®)
lamivudine, 3TC (Epivir®)
stavudine, d4T (Zerit®)*
didanosine, ddl (Videx®)
abacavir, ABC (Ziagen®)
Combivir® (AZT и 3TC)
Kivexa®, Epzicom® (3TC и ABC)
Trizivir® (AZT, 3TC и ABC)
tenofovir, TDF (Viread ®)
emtricitabine, FTC (Emtriva®)
Truvada® (TDF и FTC)*
Ненуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза:
efavirenz, EFV (Stocrin®, Sustiva®)
nevirapine, NVP (Viramune®)
delavirdine, DLV (Rescriptor®)*
etravirine, ETV (Intelence®)*
Atripla®* е първата фиксирана таблетка, при която са комбинирани три различни медикамента от два различни класа. Тя комбинира tenofovir, emtricitabine и efavirenz. Това позволява на пациентите да приемат комбинацията си веднъж на ден под формата на една таблетка.
Протеазни инхибитори:
saquinavir, SQV (Invirase®)
nelfinavir, NFV (Viracept®)*
indinavir, IDV (Crixivan ®)*
ritonavir, RTV (Norvir®)
lopinavir/ritonavir, LPV/RTV (Kaletra®)
atazanavir, ATV (Reyataz®)
amprenavir, APV (Agenerase®)*
fosamprenavir, FPV (Telzir®, Lexiva®)
tipranavir, TPV (Aptivus®)
darunavir, DRV (Prezista®)
Интегразни инхибитори: raltegravir, MK-0518 (Isentress®)*
Инхибитори на навлизането:
- инхибитори на сливането – enfuvirtide, ENF, Т-20 (Fuzeon®)
- CCR5 инхибитори – maraviroc, MVC (Celsentri®, Selzentry®)*
Повече за отделните медикаменти можеш да прочетеш в раздел “Видове медикаменти”.