Страничните ефекти представляват нежелани лекарствени реакции. Въпреки, че медикаментите се създават, за да се “преборят” с определено заболяване, понякога те могат и да навредят на организма. Когато се разработва даден медикамент, винаги се цели той да бъде едновременно максимално безопасен, лесно поносим и с достатъчно силно действие. Това се оказва обаче изключително трудно за постигане при разработването на медикаменти за лечение на ХИВ и повечето хора, живеещи с ХИВ, както и лекари и учени смятат, че наличните днес медикаменти далеч не са идеални, но залагат големи надежди на новите такива, които са в процес на разработване. 

Страничните ефекти се проявяват в различна степен при различните хора. Обикновено те засягат малък процент от хората, които приемат медикамента и могат да бъдат овладяни. Не бива да се страхуваш да започнеш лечение, поради страничните ефекти на медикаментите, а внимателно да подбереш лекарствата в комбинацията си и редовно да проследяваш за проявата на странични ефекти посредством необходимите кръвни изследвания. Каквито и симптоми да изпитваш, винаги информирай лекаря си за това.

Този раздел е разделен на три части (погледни също “Странични ефекти – част 2” и “Странични ефекти – част 3”) и в него сме се постарали да представим основните странични ефекти, с които би могъл да се сблъскаш в хода на лечението. За повече подробности можеш да разгледаш и брошурата “Странични ефекти”.

Повечето антиретровирусни медикаменти се свързват с появата на диария, но най-често тя се предизвиква от: nelfinavir (Viracept), saquinavir (Invirase), fosamprenavir (Telzir), ritonavir (Norvir), lopinavir/r (Kaletra), abacavir (Ziagen) и ddI (Videx).

Диарията остава един от най-често срещаните странични ефекти на антиретровирусните медикаменти. Същевременно, за него се говори  най-малко. Самата ХИВ-инфекция може също да предизвика диария, тъй като червата са едно от местата, които вирусът атакува най-рано.

Около 50% от инфектираните получават диария в даден момент, а тези с по-нисък брой на CD4 клетките са изложени на по-голям риск. Диарията може да продължи няколко дни, седмици, месеци, а в редки случаи и години. Тя представлява по-често ходене по голяма нужда с по-водниста консистенция на изпражненията.

Хората изпитват трудности да говорят за диарията и за проблемите си с отделителната система като цяло. Това може би е една от причините за затрудненията при справянето с проблема. От изключителна важност е, обаче, диарията да се лекува, защото тя може да доведе до обезводняване, да попречи на пълноценното усвояване на жизненоважни хранителни вещества и медикаменти, да предизвика загуба на тегло и преумора.

Да открием причината

Често диарията е краткотрайна и се проявява при започване или смяна на терапията. Симптомите често затихват за няколко дни или седмици, особено след като свикнеш с медикаментите.

Ако диарията продължи повече от няколко дни и не е директно свързана със започването на нова комбинация, то трябва да си направиш изследвания, за да провериш дали причината не са микроорганизми или паразити.

Причини за диария, които не са свързани с медикаментите

Ако имаш продължителна диария, помоли лекаря си да ти вземе проба от изпражненията за анализ, за да може да се установи какво предизвиква диарията. При някои от изследванията може да минат няколко седмици преди да получиш резултатите.

В зависимост от силата и продължителността на симптомите, лекарят може да ти предпише лекарства, включително антибиотици, които да облекчат състоянието ти. 

Когато пробите от изпражненията не открият никакви микроорганизами  като причинител на диарията, а симптомите ти продължават, тогава лекарят може да ти предложе да ти направят ендоскопия, евентуално и биопсия. За целта ще отделят миниатюрна част от твоя тъкан, която ще изследват в лаборатория. Тази процедура може да разкрие други проблеми като колит, например. Важно е да ти се направят тези изследвания, тъй като диарията може да е симптом на друго заболяване, свързано с ХИВ.

Диета

• Много от хората с ХИВ трудно разграждат лактозата, която може да се открие в млякото и млечните продукти. Намаляването на тези продукти в твоята диета може да помогне. Алтернативни продукти, като оризовото и соевото мляко не съдържат лактоза.

• “Оризовата вода” също може да помогне. Необходимо е да се свари малко количество ориз във вода за 30-45 минути и след като изстине да се подправи с джинджифил, мед, канела или ванилия, след което да се пие през целия ден.

• Яденето на по-малко баластни вещества също помага. По-големи количества баластни вещества се съдържат в зеленчуците, пълнозърнестия пшеничен хляб и зърнените храни, корите на някои плодове, както и в самите плодове, семената и ядките.

• Приемай повече храни, които имат свойството да абсорбират течности, особено, когато изпражненията ти са много воднисти. Такива храни са белият ориз, спагетите и други подобни.

• Кофеинът и наркотиците ускоряват дейността на червата и така могат да влошат диарията. Кофеинът се съдържа в кафето, някои видове чай и колата.

• Избягвай храни с високо съдържание на мазнини и захар.

• Не приемай течности по време на хранене, но приемай достатъчно през останалото време, за да компенсираш тези, загубени, в следствие на диарията.

• Яж храни, богати на калий като банани, праскови, картофи, риба и пилешко месо, тък като калият се губи при диария.

• Приемай повече кисело мляко, за да увеличиш нивото на полезните бактерии в червата си.

• Каквито и промени да направиш в диетата си, помни, че е необходимо да запазиш определен баланс в продуктите, с които се храниш. Не се ограничавай само до няколко продукта, защото по този начин ще лишиш организма си от важни витамини и минерали.

Почти всички антиретровирусни медикаменти включват гаденето като възможен страничен ефект. Гаденето, понякога съпроводено от повръщане, е често срещан симптом при започване на терапия. При повечето хора, обаче, симптомите отшумяват до няколко седмици, когато организмът се настрои към новата комбинация. Често единственото нещо, което се налага да правиш докато симптомите отшумят, е редовното приемане на лекарства против повръщане.

При някои пациенти обаче гаденето не отшумява. При тях се налага да се сменят медикаментите от комбинацията. Може също така да има и друга причина за гаденето, която да не е свързана с ХИВ, и за която да трябва да се направят допълнителни изследвания.

Ако вземаш abacavir и имаш гадене или повръщаш, незабавно се свържи с лекаря си, за да се изключи вариантът да проявяваш реакция на свръхчувствителност към този медикамент, която може да е животозастрашаваща. По-надолу ще прочетеш повече за реакцията на свръхчувствителност към abacavir.

Как да опишеш чувството на гадене на своя лекар:

• Колко често ти се гади?
• В колко дни от седмицата това се случва?
• Колко дълго продължава пристъпът на гадене?
• Доколко гаденето влияе върху количеството храна и течности, които приемаш?
• Чувстваш ли се по-отпаднал или по-слаб в резултат на гаденето?

Полезни съвети

Ако не можеш да си промениш терапията по една или друга причина и гаденето продължава вече дълго време, можеш да опиташ някое от следните предложения:

• Приемай по малко храна, но по-често, вместо да се храниш по-рядко, но обилно.

• Яж храни, които не са силно подправени, мазни или със силна миризма.

• Остави няколко сухи бисквити до леглото си и изяж една или две от тях преди да станеш сутрин.

• Джинджифилът е много полезен. Можеш да го вземаш на капсули или запарен в гореща вода.

• Ако миризмата от готвенето те дразни, погрижи се да е добре проветрено.

• Яж храната седнал на маса, а не докато си в леглото. Не лягай веднага след като си се нахранил.

• Опитай се да не приемаш течности по време на хранене или веднага след като си се нахранил. За предпочитане е да изчакаш час и след това да пиеш на малки глътки.

• Опитай се да ядеш студена храна.

• Ментата също помага. Можеш да пиеш чай от мента или да дъвчиш дъвка с аромат на мента.

• Акупресурата и акупунктурата могат също да помогнат.

• Избягвай неща, които дразнят стомаха, като алкохол, аспирин и пушене.

Повечето антиретровирусни медикаменти включват усещането за отпадналост и умора като възможен страничен ефект.

Усещането за умора е чувство на обща отпадналост, която не отминава дори след като си имал възможност да си починеш добре.

При физическата умора не успяваш да бъдеш толкова активен, колкото си бил преди. Затрудняваш се от лесни задачи, като изкачването на стълби или носенето на покупки.

При психическата умора не успяваш да се концентрираш, както преди и нямаш мотивация да вършиш нищо.

Умората може да бъде предизвикана от:

• ХИВ и свързани с него заболявания
• Медикаменти за лечение на ХИВ
• Недостатъчно сън
• Лошо хранене
• Стрес
• Депресия
• Антихистамини (противоалергични лекарства) и лекарства за грип или настинка
• Алкохол и наркотици

Умората може да е резултат и от това, че си по-активен, отколкото твоето тяло може да понесе. Може да бъде предизвикана и от хормонален дисбаланс (напр. ниски нива на тестостерон).

Важно е да се обърнеш към твоя лекар, ако освен умората, изпитваш и останалите симптоми на лактатната ацидоза: повръщане, гадене, понякога болки в стомаха или черния дроб, необяснима загуба на тегло, затруднения при дишането и др.

Как да опишеш усещането за умора на лекаря си

Умората може да се натрупва бавно и ти дори да не забележиш това, докато не усетиш осезаема разлика. За да можеш да опишеш това състояние на своя лекар, дай специфични примери за това какви дейности те затрудняват повече. Ако можеш, направи сравнение между сегашното си състояние и това преди шест месеца или година. Опиши колко често се чувстваш уморен. Тък като умората може да бъде свързана с лош сън, включи информация за навиците си в тази насока.

Лечение

С кръвни тестове може да се провери дали усещането за умора е резултат от анемия (нисък брой на червените кръвни телца). Това може да е страничен ефект от AZT и може лесно да бъде повлияно с медикаменти или с кръвопреливане при по-сериозни случаи.

Може да се чувстваш уморен от недостатъчно сън. Едно изследване показа, че това е причината при 60% от случаите.

Необходимо е да се храниш балансирано, като приемаш достатъчно количество калории. Лекарят ти може да ти предпише мултивитамини или добавки от витамин В12. Можеш да помолиш за консултация с диетолог.

Кожните обриви се свързват със следните антиретровирусни медикаменти: abacavir (Ziagen, Trizivir, Kivexa), FTC (Emtriva), nevirapine (Viramune), efavirenz (Sustiva, Stocrin), delavirdine (Rescriptor), fosamprenavir (Telzir), atazanavir (Reyataz), T-20 (Fuzeon).

Кожните обриви, които предизвикват различните антиретровирусни медикаменти, са различни по продължителност и сила. Важно обаче е незабавно да уведомиш лекаря си, ако получиш обриви от комбинация, в състава на която влизат: abacavir, nevirapine или efavirenz, защото понякога последствията могат да бъдат много сериозни, включително животозастрашаващи.

Обикновено обривите, които предизвикват останалите медикаменти са краткотрайни и отшумяват без специално лечение. Понякога се използват антихистамини, но поради възможни лекарствени взаимодействия между антихистамините и медикаментите за лечение на ХИВ, винаги се консултирай с твоя лекар.

Обриви могат да се появят и в резултат на излагане на слънцето (ако си ходил на плаж или си стоял дълго време на открито). Те обикновено отминават бързо. Не всеки един обрив е задължително страничен ефект.

Как да си помогна?

• Вземай душ с хладка или топла, но не и с гореща вода
• Избягвай сапуни или душ гелове със силен аромат и наситен цвят
• Използвай течни перилни препарати, а не препарати на прах, тъй като неразтворени остатъци от праха могат да останат по дрехите и да раздразнят обрива
• Носи дрехи от естествени материи (напр. памук). Когато можеш (в къщи), носи възможно най-малко дрехи
• Опитай да не използваш много завивки, когато спиш. Топлината може да раздразни обривите

Обриви от nevirapine и efavirenz

До 17% от хората, приемащи nevirapine и 3-5% от хората, приемащи efavirenz, получават леки до умерени обриви през първите седмици след началото на лечението. При повечето от пациентите те отшумяват скоро след това. При жените рискът от появата на обрив като страничен ефект от nevirapine е малко по-висок и затова те не трябва да започват лечение с nevirapine, ако имат CD4 клетки над 250.

Освен това, лечението с nevirapine се започва по определена схема. През първите две седмици трябва да се приема само една таблетка от 200 мг веднъж дневно. След първите две седмици дозата се повишава на 2 таблетки по 200 мг на ден (по 1 таблетка на 12 часа ). Дозата не трябва да се увеличава, ако има някакви симтоми, свързани с обрив. Всеки, който започва лечение с nevirapine трябва да посещава клиниката на всеки 2 седмици през първите 2 месеца, за да може да се следи за чернодробна токсичност и за проявата на обрив.

Около 5% от хората преустановяват приема на nevirapine поради обриви. Всичко по-сериозно от лек обрив може да наложи спирането на nevirapine, но само при указание от лекаря. По-сериозни обриви (при около 0.5% от случаите) могат да бъдат животозастрашаващи (Stevens-Johnson Syndrome). Поради това при поява на обрив непремнно уведоми лекаря си.

Обриви от abacavir

Обривите могат да бъдат симптом на реакция на свръхчувствителност към abacavir (Ziagen), която се проявява у 4-5% от пациентите, приемащи този медикамент.

Трябва задължително да говориш с лекаря си, ако ти се появи обрив,  докато приемаш abacavir. Ако употребата на медикамента не се преустанови или ако той се използва отново в бъдеще, то това може да доведе до животозастрашаваща реакция.

В 90% от случаите реакцията на свръхчувствителност към аbacavir се проявява през първите шест седмици от началото на лечението, но може да се прояви по всяко време, дори година след началото, без да е имало предишни симптоми.

Много е важно хората да са запознати със симптомите на реакцията на свръхчувствителност преди да са започнали лечение с аbacavir. Те включват:

• температура
• обрив – обикновено с  различен цвят от нормалната кожа
• диария и болка в областта на корема
• умора и общо чувство на дискомфорт
• гадене и повръщане
• главоболие
• грипоподобни болки, включително мускулни
• кашлица и недотиг на въздух
• зачервено гърло

Тези симптоми са много общи и могат да бъдат объркани с много други болести, включително настинка, грип и белодробни инфекции, особено през зимния период.  Ако след започването на аbacavir получиш някой от тези симптоми, е много важно незабавно да се срещнеш със своя лекар, за да обсъдите ситуацията. Ако тези симптоми се засилят през следващите дни, това показва, че имаш свръхчувствителност към аbacavir. Обривът не винаги е задължителен елемент при проявата на свръхчувствителност.

Не спирай да пиеш медикаментите си, докато не се видиш с твоя лекар и докато не ти се постави диагноза свръхчувствителност.

Ако спреш да приемаш аbacavir поради тези симптоми, а реално нямаш реакция на свръхчувствителност, ти няма да можеш да използваш медикмента в бъдеще и така органичаваш своите терапевтични възможности.

Ако е поставена диагнозата свръхчувствителност от лекар, то тогава аbacavir трябва бъде спрян.

Не бива никога отново да приемаш аbacavir, ако си имал реакция на свръхчувствителност, тъй като това може да се окаже фатално.

Общият процент на смъртните случаи при хора, започнали отново аbacavir след спирането му поради свръхчувствителност, е 4%. Това е висок процент и той показва колко е важно за теб да спазиш горната препоръка. Ако все пак се върнеш на аbacavir, след като си го спрял, ти и твоят лекар трябва да сте отново толкова внимателни, колкото и при първото започване на медикамента. Не забравяй, че abacavir влиза в състава на Trizivir и Kivexa.

Суха кожа и напукани устни

Сухата кожа и напуканите устни се свързват със следните медикаменти: indinavir (Crixivan), 3TC (Epivir)  и hydroxyurea (Hydrea).

Сухата кожа и напуканите устни са проблем за доста от хората, приемащи антиретровирусни медикаменти и особено indinavir. Всички съвети относно обривите могат да помогнат и при сухата кожа. Можеш да използваш и хидратантни кремове (овлажнители). Опитай се да пиеш много течности. Витамините и подходящата храна са също важни за кожата. Ако не можеш да се справиш със сухата кожа или обривите с прости средства или медикаменти, помоли лекаря си да ти смени лекарството от терапията, което предизвиква тези странични ефекти. Можеш да потърсиш съвета и на дерматолог.

Напуканите устни най-често са резултат от приемането на indinavir. Повлияват се добре от балсам за устни.

Схващане в раменната област

Схващането в раменната област се свързва с indinavir (Crixivan).

При този страничен ефект рязко се намалява способността да се движат раменните стави. Терапията включва почивка, обезболяващи лекарства и специални упражнения. След година-две е възможно пълно възвръщане на способността за движение в тази област, но при 5-10% от случаите болката се запазва. Други възможности за въздействие са кортикостероидите.

Косопад

Косопадът се свързва с: indinavir (Crixivan), 3TC (Epivir)  и hydroxyurea (Hydrea).

Много хора, които приемат indinavir се оплакват, че гъстотата и плътността на косата им се влошава - обикновено косъмът става по-тънък. Това се отнася както за космите по главата, така и по тялото. Смята се, че този страничен ефект е обратим след спиране на медикамента. Някои пациенти твърдят, че са получили алопеция (плешиви участъци) в резултат на приема на 3ТС.

Проблеми с ноктите  

Проблем с ноктите причиняват медикаментите: indinavir (Crixivan), 3TC (Epivir)  и hydroxyurea (Hydrea).

Има регистрирани случаи на възпаление около ноктите или врастване на част от нокътя под кожата в резултат на употребата на горепосочените лекарства. Ако при теб се прояви нещо подобно, помоли за консултация със съответен специалист.