Нарушената сексуална функция, независимо дали е причинена от ХИВ, от страничните ефекти на медикаментите или от други фактори, оказва огромно влияние върху качеството на живот. Под сексуална дисфункция разбираме намалено желание за секс и физически затруднения за осъществяване на полов акт (загуба на ерекция или затруднения за достигане на оргазъм).

Въпреки че сексуалната дисфункция не се отбелязва като страничен ефект на медикаментите за лечение на ХИВ, известен брой оплаквания от пациенти наведоха изследователите на мисълта, че комбинациите, съдържащи протеазни инхибитори могат да предизвикат сексуални проблеми. Може би досега няма сериозни резултати от изследвания, защото хората се срамуват да говорят с лекаря си относно този аспект от живот си, а лекарят от своя страна рядко си позволява да пита пациентите директно.

Голяма част от информацията за сексуалната дисфункция се получава от мъже, но напоследък и доста жени отправят оплаквания. Например при едно анонимно изследване сред 900 ХИВ-серопозитивни, приемащи комбинирана терапия (80% мъже и 20% жени) става ясно, че 38% от мъжете и 29% от жените имат понижен сексуален интерес. 29% от мъжете твърдят, че имат понижена потентност.

Причини

Нарушената сексуалност при ХИВ-позитивните хора може да бъде причинена от много медицински и психологически фактори:

• ХИВ-позитивните мъже и жени  имат понижени нива на тестостерона в сравнение с ХИВ-негативните хора.
• Депресиите могат да окажат влияние върху сексуалното здраве.
• Много от лекарствата против депресии могат да понижат либидото и да доведат до трудности при ерекцията на мъжа.
• Успокоителни, транквиланти и други медикаменти също могат да доведат до сексуална дисфункция. Това може да се случи и в резултат на пушене, употреба на алкохол и наркотици.
• Продължителна употреба на стероиди или мъжки хормони
• Стрес
• Употреба на протеазни инхибитори
• Липодистрофия и невропатия
• Сексуалната дисфункция е по-често срещано явление при ХИВ-позитивните хора, дори и да не са на терапия, отколкото при ХИВ-негативните хора.
• Възраст (>40 години), диабет, преживяна операция в коремната област, страх от неуспех, свръхнапрегнатост, високо кръвно налягане

Психологически аспекти

Начинът, по който възприемаш себе си, тялото си и ХИВ статуса си може да повлияе върху сексуалното ти здраве. Да се справиш с диагнозата ХИВ-инфекция е нещо много трудно само по себе си. Ако имаш затруднения, говори с лекаря си. Обърни се и към нас за помощ.

На този линк можеш да прочетеш повече за сексуалните и репродуктивните права на хората, живеещи с ХИВ.

Сънят е съществена част от здравословния начин на живот, защото по време на сън тяло ти си отпочива. Ако не успяваш да си осигуряваш редовен и здрав сън, скоро твоята способност да мислиш, да говориш и да се концентрираш ще бъде сериозно нарушена. Може да станеш по-раздразнителен или да имаш забавени реакции, а паметта ти да ти изневерява.

Като правило пациентите рядко говорят за своите проблеми със съня. Добре е за известно време преди да се видиш с лекаря си да си водиш дневник за това как спиш. Така ще ви бъде по-лесно да обсъдите проблемите.

Факторите, които оказват влияние върху съня включват:

• Дали заспиваш трудно
• Дали се събуждаш прекалено рано сутрин
• Дали се събуждаш често през нощта

Дневникът трябва да включва кога си лягаш и кога се събуждаш през работните дни  както и през почивните. Включи и това дали евентуално си подремваш през деня.

• Запиши доколко си доволен от съня си като цяло, включително ако сънуваш много ярки сънища или кошмари.
• Запиши дали си приемал хапчета, наркотици или алкохол или пък дали не си ги отказал наскоро.
• Кофеинът, който се съдържа в чая, кафето и колата може да повлияе на съня ти, дори и да си пил някоя от тези напитки часове преди да си легнеш. Запиши в какво количество от тези напитки си поел през деня. Намаляването им може да ти помогне.
• Запиши дали стаята ти е подходяща за спане - топла и тиха.
• Включи и това кога се храниш по принцип. Ако оставяш няколко часа между последното хранене и спането, ще ти е по-лесно да заспиш.

Стресът и притесненията лесно могат да повлияят негативно върху съня ти. Добре е да ти се направят изследвания за евентуални сърдечно-съдови, респираторни или хормонални (особено функцията на щитовидната жлеза) проблеми, които могат да се отразяват върху съня ти.

Полезни предложения

Важно е да се разбере причината за инсомнията преди да се пристъпи към каквото и да е лечение. Понякога топъл душ или чаша мляко преди лягане могат да бъдат достатъчни, за да не се налага да вземаш лекарства.

• Спи толкова, колкото е необходимо, за да се освежиш.
• Създай си навици да си лягаш и да се събуждаш в точно определени часове.
• Опитай да се движиш повече през деня.
• Избягвай силен шум или много ниски или много високи температури.
• Пий чай от лайка и други билки.
• Осигури си легло, което да ти е удобно.
• Хапвай привечер, така че да не си гладен, когато заспиваш.

Не бива да:

• Използваш приспивателни всяка вечер.
• Пиеш напитки с кофеин или алкохол преди да си легнеш.
• Пушиш преди да си легнеш.
• Поспиваш през деня. Така ще си по-уморен вечерта и ще заспиш по-лесно.

Медикаменти

Приспивателните се предписват само, когато всички останали средства са били опитани безуспешно. Те се използват за създаване на навици за спане и не се препоръчва дългосрочната им употреба.

Всички приспивателни дейсват по сходен начин – намаляват мозъчната активност. Това помага да заспиш, но качеството на съня не е същото, като при естествения сън и понякога се случва да не се чувстваш отпочинал на следващия ден.

Приспивателните намаляват времето, през което сънуваш. Този компонент е важна част от здравия сън. Ето защо някои хора се чувстват замаяни на другия ден. Към приспивателните може да се развие зависимост, ако се ползват за повече от седмица-две.

Страничните ефекти, свързани с efavirenz, засягат централната нервна система (ЦНС). Почти всеки, който започва лечение с efavirenz, изпитва тези странични ефекти, но при повечето хора те се проявяват в лека форма и отшумяват бързо. В резултат на страничните ефекти може да сънуваш странни сънища, да се чувстваш отнесен през деня, да си по-притеснен или по-разстроен от обикновено. 

Ако знаеш за тези странични ефекти преди началото на терапията, ще ти е по-лесно да се справиш с тях. Те могат да се появят няколко часа или няколко дена след започване на лечението и се проявяват с по-голяма честота през първите няколко седмици или месеци на лечението. С времето обикновено отшумяват или пациентът успява да се справя по-успешно с тях.

Добре е да започнеш efavirenz през почивните дни или по време на отпуск, когато няма да имаш притеснения и няма да си подложен на стрес.

Силно изразени странични ефекти

При някои от хората страничните ефекти се проявявт по-силно и за тях е важно да потърсят помощ веднага. Ако при теб страничните ефекти са непоносими, то може би е по-добре да си промениш терапията. В официални изследвания 2-3% от участниците преустановяват приема на efavirenz, тъй като не могат да се справят със страничните ефекти. По-мащабни данни сочат, че процентът е между 10 и 20.  Силно изразените странични ефекти могат да доведат до тежка клинична депресия, включително с мисли за самоубийство и клинична параноя. Важно е да знаеш, че това може да се случи с теб и да не мислиш, че “полудяваш”.  Ако се страхуваш да излизаш навън или престанеш безпричинно да се виждаш с приятелите си, това също може да е резултат от страничните ефекти на efavirenz.

Не е ясно защо efavirenz причинява тези странични ефекти. Не може и да се предвиди при кого те ще се проявят в по-голяма степен. Някои изследователи препоръчват да не се започва лечение с efavirenz, ако си в състояние на депресия или си имал някакво психиатрично заболяване, но дори и хора без психиатрични заболявания също са страдали от силно проявление на страничните ефекти.

Как да намалиш страничните ефекти върху ЦНС

Въпреки че можеш да вземаш efavirenz с или без храна, то богатата на мазнини храна може да повиши нивата на медикамента до 60%. Това може да увеличи страничните ефекти.

Ако вземеш efavirenz 2 часа преди лягане, а не непосредствено преди това, ще си сигурен, че ще бъдеш заспал, когато нивата на медикамента достигат своя пик и проявлението на страничните ефекти е най-силно - около 4 часа след приема.

Ако имаш трудности с efavirenz и не се чувстваш добре, тогава най-добрият съвет е да смениш медикамента. Няма нужда да продължаваш да приемаш медикамент, който ти причинява огромен дискомфорт. Не се притеснявай да разговаряш с лекаря си за промяна на терапията. Някои лекарства просто не са за всеки.

Периферната невропатия се свързва със следните антиретровирусни медикаменти: ddC (Hivid), d4T (Zerit), ddI (Videx), 3TC (Epivir).

Периферната невропатия (ПН) е сравнително често срещан страничен ефект. Може да бъде предизвикана, както от медикаментите, така и от самата ХИВ-инфекция. Много е трудно, почти невъзможно, да се разбере какво точно е причинило невропатията, но ако има изтръпване или болка едновременно и в двете ръце или и в двата крака, то тогава е по-вероятно да говорим за страничен ефект от терапията.

Симптомите на ПН включват: повишена чувствителност, изтръпване или боцкане в ръцете и/или краката. Често това е нещо, което почти не се забелязва или нещо, което бързо отминава. Ако, обаче, невропатията се влоши, то тя може да стане много болезнена. Това е един страничен ефект, който трябва да приемаш сериозно.

ПН се свързва с употребата на нуклеозидните инхибитори на обратната транскриптаза, особено лекарствата с “d”. Използването на повече на едно от тях едновременно може да увеличи риска, както и използването на hydroxyurea, dapsone, thalidomide, isoniazid и vincristine.

Употребата на алкохол, тютюнопушенето, амфетамините и недостигът на витамини В12 и Е и други заболявания като диабет и сифилис също могат да утежнят невропатията.

Може ли ПН да бъде измерена?

Напоследък в някои изследвания се измерват уврежданията на нервите в кожата посредством биопсия. По-простите тестове включват сравняване на рефлексите на глезена и на коляното или  проследяване на промяната в усещанията в различни части на крака, посредством обикновена карфица. По-вероятно е, обаче, лекарят ти да разчита само на това, което ти ще му кажеш. Ако твоите симптоми са дискомфорт и болка, то непременно говори с лекаря.

Често лекарите подценяват оплакванията на пациентите, защото те мислят, че болните преувеличават, когато говорят за болката. В действителност, повечето хора само бегло представят силата на болката, която изпитват.

Обратима ли е невропатията?

Колкото по-рано си промениш терапията, и колкото са по-слаби проявленията, толкова е по-вероятно симптомите ти да изчезнат и да се справиш с невропатията. Това не се случва с всеки, за съжаление. Умерената и силно изразената невропатия са много рядко напълно обратими, но промяната на медикаментите може да спре влошаването на симптомите.

Възможностите ти зависят от историята ти на лечение и при всички случаи ще трябва да обсъдиш въпроса с лекаря си. Най-добрият начин да се справиш с невропатията е като я избегнеш. Когато спреш даден медикамент, който смяташ, че причинява нежелания ефект ще трябва да изчакаш до 2 месеца, за да си сигурен, че проблемът отшумява. Понякога през това време симптомите може да се усилят или дори да се влошат.

Повечето от антиретровирусните медикаменти се преработват от черния дроб, следователно и повечето от тях могат да засегнат този орган. Затова редовните кръвните изследвания, които ти се назначават, трябва да включват и такива, отчитащи чернодробната функция.

Измежду антиретровирусните медикаменти ritonavir и nevirapine се открояват с голяма чернодробна токсичност.

Следните фактори могат да увеличат риска от усложнения с черния дроб при провеждане на лечение:

• пол – жените са по-предразположени към нарушения във функцията на черния дроб в следствие на антиретровирусното лечение
• вирусен хепатит – наличието на хепатит А, B или C или друго чернодробно заболяване
• увеличена консумация на алкохол
• употреба на други медикаменти, включително стимуланти, които са токсични спрямо черни я дроб, едновременно с антиретровирусните медикаменти

Ако страдаш от хепатит или предишно чернодробно заболяване, може да се наложи концентрациите на някои медикаменти да бъдат измерени посредством терапевтично лекарствено мониториране. Поради влошената чернодробна функция дозите на някои медикаменти може да се наложи да се намалат.

Ако изпиташ някои от следните странични ефекти – коремни болки, гадене или повръщане, пожълтяване на кожата или на бялото на очите, при започване на лечение, незабавно уведоми лекаря си.

Когато има съмнения за черносдробна токсичност, медикаментите обикновено се спират, за да си почине черният дроб и да се върне към нормалното си състояние. Когато чернодробните показатели се нормализират, може отново да се започне терапия, често обаче е необходимо да се смени комбинацията от медикаменти или да се намали дозировката на някои лекарства.

Лактатна ацидоза

Лактатната ацидоза е смущение в метаболизма. Симптомите могат да включват загуба на тегло, изтощение, гадене, повръщане, болки в областта на стомаха и/или черния дроб, ниски серумни бикарбонатни нива. Увеличаването на лактатните нива в кръвта може да доведе до загуба на съзнание и усет, развиване на панкреатит и чернодробна стеатоза (тлъст черен дроб).

Медикаментите, които се свързват с лактатната ацидоза за всички нуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза.

Млечната киселина е вторичен продукт, образуван от разлагането на скорбялата и захарта в организма. Нивата на млечната киселина се регулират от черния дроб. Леки повишения на млечната киселина (лактатемия) са относително чести и временни, особено след физически усилия. Ако млечната киселина достигне по-високи нива, има риск от лактатна ацидоза. Това е по-рядко срещан и възможно фатален страничен ефект, свързан с нуклеозидните/нуклеотидните аналози (AZT, 3TC, d4T, ddI, аbacavir и тenofovir). Тези медикаменти са включени в почти всяка комбинирана терапия.

Симптомите включват:

• необяснима умора, често много голяма
• гадене, повръщане
• болки в стомаха, в коремната област и/или черния дроб
• необяснима загуба на тегло
• затруднено дишане
• затруднена циркулация на кръвта - студени ръце и  крака, синкава кожа
• остра проява на периферна невропатия

Преди въвеждането на комбинираната терапия, лактатната ацидоза се е срещала много рядко при ХИВ-позитивните хора, но може просто и да не е била диагностицирана. Напоследък броят на тези случаи се е увеличил и комбинирането на медикаментите сега изисква по-голямо внимание.

Бременността може да бъде допълнителен рисков фактор за лактатна ацидоза при употребата на нуклеозидни аналози.

Лактатната ацидоза се диагностицира с преглед, лабораторни изследвания, скенер на корема или биопсия на черен дроб. Тази токсичност засяга част от клетката, наречена митохондрия, но няма тест, който да определя кои хора са изложени на по-висок риск от развиването на лактатна ацидоза.

Лактатната ацидоза може да наложи спиране на терапията.

Панкреатит

Панкреатитът е възпаление на панкреаса, проявяващо се с болки в корема или гърба, повръщане. Понякога причина за това може да бъде и алкохолът. Прилагат се потвърждаващи диагнозата кръвни тестове (изследва се амилаза и липаза), както и специфично лечение. Панкреатитът може да бъде фатален, ако не се лекува навреме, и може да бъде избегнат чрез спиране или смяна на медикаментите.

Чернодробна стеатоза (тлъст черен дроб)

Чернодробна стеатоза е медицинският термин за т.н. тлъст черен дроб, като тя може да се развие от употреба на алкохол, при хепатит, при затлъстяване и поради медикаментозна токсичност.

Натрупването на мазнини в черния дроб може да повлияе върху начина, по който той разгражда мазнините. Чернодробната стеатоза много често води и до описаната по-горе лактатна ацидоза. Хората, които тежат над 70 кг, особено жените, са подложени на по-голям риск от развиване на чернодробна стеатоза и лактатна ацидоза. Ехографията е чувствителен, точен, неагресивен проследяващ метод, който открива стеатозата, тъй като това не винаги е възможно с изследване на чернодробната функция.

При ХИВ-серопозитивните деца също често се развива  стеатоза.

Този страничен ефект се свързва с медикаментите: indinavir (Crixivan) - камъни в бъбреците, и tenofovir (Viread).

Tenofovir - свързана токсичност

Tenofovir се преработва главно от бъбреците. Рутинните кръвни тестове при хора, употребяващи tenofovir, трябва да включват и изследване на бъбречната функция.

Рискът от бъбречна токсичност е по-висок, ако използваш и други медикаменти едновременно с tenofovir, които се преработват от бъбреците, или ако си използвал такива в миналото.

В листовката на медикамента са включени препоръки за намаляване дозата на tenofovir при хора с бъбречни увреждания. Напоследък се появиха сигнали за повишаване на токсичността на tenofovir при употребата му с ddI. Докато това лекарствено взаимодействие не бъде добре изучено, едновременното приложение на тези два медикамента не се препоръчва.

Indinavir - камъни в бъбреците

Indinavir по принцип се приема три пъти дневно на гладно, но сега се предписва в комбинция с ritonavir. Ritonavir подсилва нивата на indinavir, така че той да може да бъде приеман два пъти дневно със или без храна.

Indinavir се преработва главно от бъбреците (повечето медикаменти се преработват от черния дроб) и един от страничните ефекти е отлагане на кристали от лекарството в бъбреците. Около 20% от хората натрупват кристали от медикамента в бъбреците си, а при 4%-10% се получава блокиране на дейността на бъбреците (запушване на каналчетата).

Затова, ако приемаш indinavir, трябва да пиеш поне по 1,5 л вода на ден (около 6 големи чаши), и то веднага след като вземеш лекарството. Това помага малките кристали indinavir да се отмият от бъбреците.

Рискът от блокиране на бъбречната дейност е свързан с високите нива indinavir и ако не пиеш достатъчно вода,  кристалите могат да се натрупат като утайка.

Кристалите в бъбреците не представляват истински камъни в бъбреците, но симптомите много наподобяват на такива - коремни спазми, болки в пикочния мехур и тъпа болка в кръста, която може бързо да премине в изключително остра . Тъмната или съдържащата кръв урина, предполага камъни в бъбреците.

Блокирането на бъбреците е много болезнен и сериозен страничен ефект, той изисква незабавна намеса, тък като може да доведе до необратими увреждания.

Наличие на бъбречно-каменна болест в рода увеличава риска от проявата на този страничен ефект.  В този случай се препоръчва прием на повече течности.

В топло време и след физически упражнения трябва да увеличиш приема на вода. Чаят, кафето и алкохолът причиняват загуба на вода, така че ги избягвай.

Предотвратяване на появата на камъни в бъбреците:

• Приемай повече течности -  до 1,5 л дневно и повече, особено ако си фамилно обременен с бъбречно-каменна болест.
• Увеличи киселите течности - пий повече сок от портокал или червена боровинка.
• Провери с терапевтично лекарствено мониториране  нивата на indinavir.
• Изследвай и урината си, когато правиш кръвни си тестове, за да избегнеш риска от този страничен ефект.

Лечение

Ако имаш тези симптоми, опитай се да пиеш възможно повече вода и стой изправен, за да може запушването в бъбреците евентуално да се преодолее.

Киселите напитки като портокалов сок и сок от червена боровинка могат да помогнат, тъй като indinavir е по-разтворим в кисела среда. Ако болката стане по-силна, потърси медицински съвет в болница или Бърза помощ. Когато отидеш в болницата, кажи на лекаря, че си на терапия, която може да е причинила това. Рентгеновата снимка, която обикновено се прави при камъни в бъбреците, няма да покаже запушването от indinavir. Запушването може да бъде диагностицирано чрез контрастна рентгенография, при която се инжектира йоден разтвор в кръвта и после на всеки час се следи с рентгена, как бъбреците го преработват.

При запушване, причинено от indinavir, лечението е чрез прием на течности (венозно и през устата) заедно с обезболяващи.

Повторна употреба на indinavir

След като веднъж си преодолял проблема, е безопасно да продължиш отново да приемаш indinavir, особено ако той действа добре при теб, но приемай достатъчно течности.

Препоръчително е проследяване нивата на indinavir с терапевтично лекарствено мониториране, особено ако използваш indinavir в комбинация с ritonavir.