История на заболяването
На тази страница:
Първи знаци
През 1981 г. лекари от САЩ започват да забелязват серия от прояви на необичайни инфекциозни заболявания сред гей мъжете в Лос Анжелис, Сан Франциско, Ню Йорк и други големи градове в страната. Преди това тези заболявания са били констатирани изключително рядко и то най-вече при хора със силно нарушена дейност на имунната система. Измежду най-застрашаващите живота са пневмоцистната пневмония и саркома на Капоши. В допълнение, са забелязани и множество случаи на силно изразени гъбични, бактериални, вирусни, протозойни инфекции, както и тумори сред гей мъжете в посочените градове. Особено често лекарите се натъкват на генерализирана лимфаденопатия (възпаление на лимфните възли) при хора в иначе добро здравословно състояние. Още повече, голяма част от тези хора остават здрави през следващите месеци, дори години, но в последствие рязко развиват гореопоменатите заболявания.
За първи път тази информация е публикувана на 5 юни 1981 г. в Morbidity and Mortality Weekly - американският бюлетин за лекари, издаван от Центровете за контрол на заболяванията в САЩ (Centers for Disease Control and Prevention, CDC).
В края на 1981 г. лекарите вече свързват необичайни инфекциозни заболявания, т. нар. “опортюнистични инфекции” (от англ. take opportunity - възползвам се) с определено увреждане на имунната система. То се отнася до съществена промяна в съотношението на два типа бели кръвни телца, а именно CD4 и CD8.
Ранни теории за произхода на СПИН
През 1982 г. Центровете за контрол на заболяванията в САЩ обявяват, че в страната има епидемия, която те формално наричат СПИН (англ. AIDS - Acquired Immune Deficiency Syndrome). Още повече, регистрираните случаи, като че ли се удвояват на всеки шест месеца. Ранните теории, обясняващи произхода на заболяването, могат да се разделят на две големи групи: теория на единичния агент и теория на "имунното претоварване".
-
теория на единичния агент - още в самото начало се констатира, че гей мъжете, които развиват СПИН като правило имат повече сексуални партньори, в сравнение с тези, които остават здрави. Вече било установено, че във времето, когато идеята за защитения секс все още не била популярна, броят на сексуалните партньори се превръщал в основен рисков фактор при заразяването с полово предавани инфекции, като хепатит Б например. Следователно било логично да се предположи, че СПИН е резултат от "агент", предаван по полов път.
-
теория на "имунното претоварване" - определен начин на живот бил сочен като причина за увреждането на имунната система - използването на наркотици (включително amyl и butyl nitrite), многото сексуални партньори, предпочитанията към рецептивен секс.
Съществуват и други теории за произхода на СПИН:
-
конспиративни теории - поради различни причини, различни източници създават теорията, че ХИВ е продукт на разработки за биологично оръжие;
-
“зелени маймуни”- поради наличието на вирус, разпространен сред маймуните, близък до ХИВ, се предполага, че вирусът на човешкия имунодефицит произхожда от него;
-
хаитянският произход – това е теория, обусловена от първоначалното масово разпространение на ХИВ сред хората, идващи от тази част на света.
Откриването на ХИВ
Болшинството от учените в наши дни приемат, че СПИН се предизвиква от вирус, открит през 1983 г. във Франция от професор Люк Монтание и екипа му. В началото вирусът е наречен LAV (Lymphadenopathy-Associated Virus) или HTLV-III (Human T-cell Lymphotropic Vitus type III). От 1986 г. до днес, вирусът се нарича просто HIV (Human Immunodeficiency Virus). На български се означава с ХИВ и се превежда като “човешки имунодефицитен вирус”.
През 1984 г. е разработен тест за откриване на антитела срещу ХИВ. Благодарение на него става ясно, че само малка част от инфектираните с ХИВ всъщност са развили СПИН. СПИН в крайна сметка се оказва краят на развитието на ХИВ-инфекцията, варираща от състояния на относително добро здраве до тежки опортюнистични инфекции.
През 1986 г. е открита и втората разновидност на ХИВ - ХИВ-2. ХИВ-2 не е така добре изучен като ХИВ-1, но като че ли предизвиква по-леки имунни увреждания. По отношение на предпазването от него, препоръките са същите като тези при ХИВ-1.