Митове и легенди
На тази страница:
Някои от най-популярните митове
ХИВ e по-малък от порите на презерватива. Така, при полов контакт вирусът може да премине през порите му и да зарази партньора.
Истината: Латексовите презервативи са изработени от съвсем тънка гума, която е високоустойчива на разкъсване и непропускваема за течности. Порите на латексовите презервативи са твърде малки, за да премине вирусът през тях.
Латексовите презервативи са единственото известно средство за ефективно предпазване от заразяване с ХИВ. Когато се използват правилно и редовно (при всеки полов контакт), те са високонадеждни – почти 100%. Латексовите презервативи никога не трябва да се използват с лубриканти на мастна основа (вазелин, мазнина, лосиони), защото това може да наруши цялостта им.
Повече за надеждността на латексовите презервативи прочети тук.
Човек не може да се зарази с ХИВ при орален секс.
Истината: Въпреки, че рискът за предаване на ХИВ чрез орален секс се счита за по-нисък и за мъжа, и за жената от този при вагиналния и аналния секс без презерватив, има документирани случаи на инфектиране с ХИВ и при този вид сексуален контакт. Както влагалището и анусът, така и устата е покрита с лигавица, която може да се превърне във входна врата за навлизане на вируса в организма при попадане на заразени кръв, сперма или вагинална течност в устата.
За намаляване на риска от предаване на ХИВ при орален секс могат да се използват латексови презервативи, да се прилага стратегията отдръпване на члена от устата преди еякулация, в случай че не се използва презерватив или да се избягва оралният секс при положение, че в устата на упражняващия партньор има възпаление или малки ранички.
Човек може да се зарази с ХИВ при “дълбока, мокра” целувка.
Истината: Концентрацията на ХИВ в слюнката е толкова ниска, че не е възможно да се осъществи инфектиране.
Теоретично, ако е на лице кървене в устната кухина или има ранички по устната лигавица или езика, и то при двамата партньори едновременно, би могло да се осъществи инфектиране, но и тогава рискът се счита за твърде незначителен и до момента има само един документиран случай, който би могъл да бъде свързан с инфектиране по този начин. Като цяло целуването “с език” се смята за безопасна сексуална практика по отношение на риска от заразяване с ХИВ.
Човек може да се зарази с ХИВ при ухапване от комар.
Истината: Комарът използва човешката кръв, за да се храни с нея, а не за да я инжектира на друг човек. На практика, когато комарът ухапе човек, той не вкарва в организма му кръв от упахания преди него. Насекомото вкарва слюнка, която улеснява процеса на хранене. Болести като жълтата треска и маларията се предават чрез слюнката на определени видове комари, в които болестотворните микроорганизми оцеляват и се размножават. Това обаче не е случаят с ХИВ - вирусът оцелява само за кратко в организма на насекомото. Така дори и комарът да изсмуче кръв от заразен с ХИВ човек, насекомото не може да се инфектира и не може да предаде ХИВ на следващия човек, който ухапе.
Опасно е да се докосва човек, който е носител на ХИВ; Човек може да се зарази с ХИВ при ръкостискане и прегръдка; Човек може да се зарази с ХИВ от тоалетна чиния; Човек може да се зарази с ХИВ от неизмити прибори в кафене или ресторант; Човек може да се зарази с ХИВ при разговор с ХИВ-позитивен, при кихане и кашляне.
Истината: Не е възможно да се осъществи инфектиране с ХИВ по нито един от посочените начини. Социалните контакти с хора, живеещи с ХИВ не носят никакъв риск от заразяване. Единствено в кръвта, семенната течност и вагиналните секрети ХИВ се съдържа в концентрация, която може да доведе до инфектиране. Освен това, за да се осъществи инфектиране, тези телесни течности трябва да попаднат върху податлива към инфектиране повърхност (лигавица, силно наранена кожа) или заразената кръв да навлезе директно в кръвообръщението на друг човек. В нито един от посочените случаи не е възможно това да се случи. Още повече ХИВ не се предава по въздушно-капков път, както грипът например.
Опасни твърдения
На мен не може да се случи
Реалността: С ХИВ може да се зарази всеки. Това зависи единствено от поведението на отделния човек. Когато човек например практикува незащитен секс (секс без презерватив) с различни партньори или си инжектира наркотици, като използва общи игли и спринцовки с други хора, независимо какъв е, той несъмнено е изложен на риск от инфектиране с ХИВ. Напълно погрешно е да се мисли, че ХИВ засяга само определени групи от обществото – употребяващите инжекционно наркотици, проституиращите и мъжете, които правят секс с мъже. Човек не бива да се смята за “имунизиран” срещу ХИВ, ако не принадлежи към някоя от изброените “групи”. Заболяването отдавна е засегнало всички прослойки в обществото.
По последни статистически данни младите хора на възраст между 15 и 24 години съставляват половината от новите случаи на заразяване с ХИВ, а броят на инфектираните жени се увеличава, като в някои случаи надвишава този на мъжете. Статистиката ясно показва, че независимо от възрастта, пола и сексуалната ориентация, всеки може да се зарази с ХИВ.
Аз не спя със случайни
Реалността: Понятието “случаен” е твърде подвеждащо. На практика всеки е “случаен” за всеки. Когато се запознаеш с някого и нещата стигнат до секс, ти не можеш да знаеш в детайли сексуалното минало на човека срещу теб – с колко души е имал сексуални контакти преди теб, какво поведение е имал, предпазвал ли се е... Дори и в стремежа си хората да бъдет искрени, те пак могат да се подведат взаимно, защото може и да не знаят, че са носители на ХИВ. Доста често всъщност хората не знаят, че са инфектирани с ХИВ и също толкова често дори и не го предполагат... защото те също “не спят със случайни”...
Ние си имаме доверие
Реалността: Понятието “доверие” също е доста подвеждащо. Понякога “ние си имаме доверие” означава втора или трета среща, когато флиртът прераства във връзка и презервативът изведнъж става излишен или дългогодишна или семейна връзка, при която презервативът отдавна е излязал от употреба или просто никога не е бил използван. При всички случаи “ние си имаме доверие” предполага 100% моногамност и на двамата партньори, или в краен случай, ако партньорите си изневеряват винаги да използват предпазни средства, когато го правят. В днешно време обаче хората нямат доверие дори на самите себе си... Много хора инфектирани с ХИВ са били заразени от дългогодишните си партньори. Те всички “са си имали доверие”...
Аз ще го/я позная по външния вид
Реалността: Абсолютно невъзможно е човек, инфектиран с ХИВ, да бъде разпознат по външния вид. Хората, живеещи с ХИВ, изглеждат абсолютно нормално като всички останали. Те нямат никакви външни отличителни белези. Още повече наличното днес лечение им дава отлични перспективи за живот. Важно е да не забравяме, че има и хора, които не знаят, че са носители на вируса. И докато тези, които знаят могат да ни предупредят и предпазят, тези, които не знаят няма как да го направят. Затова отговорността за собственото ни здраве си е наша и ако разчитаме, че ще разпознаем хората, инфектирани с ХИВ и ще избегнем заразяване като не правим секс точно с тях, със сигурност не бихме могли да бъдем спокойни какъв ще бъде резултата ни от теста за ХИВ.
Митовете за хората, живеещи с ХИВ
Хората, инфектирани с ХИВ умират веднага
Реалността: Човек може да бъде носител на ХИВ в продължение на много години преди да се разболее от СПИН (средно около 8-10 години). Едва когато човек се разболее от СПИН, може да се очаква, че ще умре в близките 1-2 години. Съвременното лечение обаче обърна естествения ход на заболяването. Днес лечението дава отлични перспективи за живот. Очакваната продължителност на живот на инфектираните се доближава до нормалната. На практика лечението забави развиването на СПИН с години и позволи на ХИВ-серопозитивните да водят нормален и пълноценен живот. От смятани за “обречени” някога, днес хората, живеещи с ХИВ, са “хронично болни”.
ХИВ-серопозитивните хора не могат да правят секс
Реалността: Хората, носители на ХИВ, могат да правят секс като всички останали. Единственото, което трябва да спазват, както и всеки друг, е да ползват презерватив при всеки полов контакт. Презервативите са достатъчно надеждно средство за предпазване от заразяване с ХИВ.
ХИВ-серопозитивните хора не могат да имат деца
Реалността: ХИВ-серопозитивните хора могат да имат деца като всички останали.
Когато бременна ХИВ-серопозитивна жена приема антиретровирусни медикаменти по време на бременността и раждането, рискът от предаване на вируса на бебето намалява до под 1%. Като допълнителна гаранция за предпазване на бебето се прилага профилактика с антиретровирусни медикаменти и на новороденото непосредствено след раждането.
При ХИВ-серопозитивни мъже, които желаят да имат деца, се използва технология, наречена “промиване на сперма”. Тя позволява спермата да бъде “изчистена” от вируса, след което да се извърши изкуствена инсеминация или ин витро оплождане без риск от инфектиране с ХИВ за жената.
Днес медицината позволява на хората, носители на ХИВ, да живеят дълго и да имат здрави деца.
Информацията в този раздел е взаимствана от бюлетина “Позитивно за ХИВ/СПИН” на Програмата на ООН за ХИВ/СПИН (UNAIDS) в България.