Новото ръководство на Световната здравна организация за превенция на предаването на ХИВ от майка на бебе и за храненето на новородените
Според Световната здравна организация (СЗО) новото ръководство има потенциала да намали риска от предаване на вируса от майка на бебе до, дори и под, 5%, както и да подобри здравето на майката. В комбинация с прилагане на добри практики за хранене на новородените, препоръките могат да помогнат и за увеличаване на преживяемостта на децата.
Новото ръководство на СЗО препоръчва всички бременни жени в напреднал стадий на ХИВ-инфекцията или с брой на CD4 клетките равен или по-малък от 350, независимо от това дали имат ли не симптоми, да приемат антиретровирусно лечение, както се посочва и в новите общи препоръки на СЗО за лечение на ХИВ. Резултатите от проведени проучвания показват, че по този начин могат да се предотвратят 75% от всички случаи на предаване на вируса от майка на бебе, като в същото време да се осигури възможно най-доброто лечение за майката, както и защита по време на кърменето.
При жени, които по медицински индикации все още не се нуждаят от антиретровирусно лечение – имат CD4 клетки над 350, лечението следва да се започне въпреки това и то рано по време на бременността – през 14-та седмица или възможно най-скоро след това, и следва да се продължи до приключване на кърменето. Тази препоръка отчита данните от клинични проучвания, доказващи ефективността на антиретровирусните медикаменти за предотвратяване на предаването на вируса на детето по време на кърменето.
Отпада препоръката ХИВ-позитивните жени да прекъсват кърменето преждевременно. Дори в случаите, когато децата не се инфектирани или ХИВ-статусът им все още не е изяснен, новите препоръки включват кърменето да продължи до 12-тия месец, но само при положение, че майката или детето приемат антиретровирусни медикаменти през този период.
Въпреки че в развитите държави кърменето се замества с изкуствено хранене от самото раждане на детето, за да се избегне предаването на вируса по време на кърменето, в развиващите се страни това не е реалистично решение.
В зависимост от това какви възможности за превенция на предаването на вируса по време на бременността и раждането са били налични, кърменето може да добринесе за допълнителни 30-60% от случаите на инфектиране при децата в развиващите се страни. Въпреки това обаче, деца които не се кърмят, са изложени на шест пъти по-висок риск от настъпване на смърт в резултат на диария, недохранване или пневмония.
Това поставя майките в ситуация да избират дали да предпочетат предимствата на кърменето и да изложат децата си на риск от инфектиране с ХИВ или да не ги кърмят, но пък да увеличат риска те да умрат от друго заболяване.
Препоръките на СЗО включват всяка държава да изработи национална политика, касаеща храненето на новородените, основана на местните условия и възможностите на здравната система: или да се консултират ХИВ-позитивните жени да кърмят и да се осигуряват антиретовирусни медикаменти, или да се консултира избягване на кърменето и да се осигуряват необходимите условия за провеждане на изкуствено хранене, като най-добра стратегия за предотвратяване на инфектирането на новородените чрез кърмата. В тази връзка СЗО разработва ръководство, което да подпомогне държавите в процеса на определяне на националните политики.
В държави, които не са засегнати сериозно от епидемията от СПИН се счита, че подобряването на хрането на новородените може да намали детската смъртност с до 19%. Това намаляване може да бъде значително по-голямо в държави силно засегнати от епидемията, ако се промотират и прилагат добри практики за хранене на новородените и то не само сред ХИВ-позитивните жени, а сред цялото население.