Щади ли сърцето преминаването към терапия с Reyataz, бустиран с Norvir?
07.01.2010
Проведени наскоро изследвания показват, че протеазният инхибитор Reyataz (atazanavir), бустиран с ниски дози Norvir (ritonavir), може би все пак не води до така очакваното намаляване на рисковите фактори за възникване на сърдечно-съдово заболяване. Резултатите от неголямо по обем проучване, публикувани на 29 декември 2009 г. в специализираното електронно издание AIDS, сочат, че хората с повишени нива на липидите (холестерол и триглицериди), които преминават към терапия с бустиран с Norvir Reyataz от други комбинации с протеазни инхибитори, действително изпитват подобрение на липидния профил, но редица други маркери за риск от развитие на сърдечно-съдово заболяване остават неповлияни.
С увеличаване броя на ХИВ-позитивните лица, доживяващи 50-60 годишна възраст, сърдечно-съдовите заболявания се превръщат в един от основните проблеми на живеещите с ХИВ. Проведени наскоро проучвания показаха, че ХИВ-позитивните са с по-голям риск от развитие на сърдечно-съдово заболяване от ХИВ-негативните. Според резултатите от тези изследвания самите протеазни инхибитори и вирусът на СПИН са в състояние да увеличат този риск в допълнение към традиционни рискови фактори като тютюнопушенето, например. Учените се надяваха сравнително неутралният ефект на Reyataz спрямо липидите да спомогне за намаляването на риска от сърдечно-съдови заболявания, наблюдаван в хода на няколко проучвания сред ХИВ-позитивни лица.
С тази цел д-р Робърт Мърфи от Северозападния университет в Чикаго и неговите колеги разпределили на случаен принцип 50 души, като 24 останали на досегашната си терапия с протеазен инхибитор, а останалите преминали към Reyataz, бустиран с Norvir. Всички участници са били с вирусен товар под 50 копия в продължение най-малко на 12 седмици и със завишени липидни нива.
От проучването били изключени лица с неконтролиран диабет, високо кръвно налягане и пушачи на повече от една кутия цигари на ден. Средната възраст на участниците е била 23 години, а приблизително 85% са били мъже. Повечето от тях са били на терапия с Kaletra (lopinavir/ritonavir).
24 седмици след началото на проучването при преминалите на терапия с Reyataz, бустиран с Norvir, било установено значително намаляване на общия холестерол и триглицеридите. Но когато изследователите измерили функцията на ендотела (на кръвоносните съдове) и нивата на протеините на възпалението като маркери за възникване на сърдечно-съдово заболяване, установили, че между двете групи не съществуват разлики.
Aвторите заключили, че положителният ефект от преминаването към терапия с Reyataz по отношение на риска от сърдечно-съдови заболявания се свежда единствено до благоприятните промени в липидния профил.
