След 1996 г. и широко разпространеното прилагане на антиретровирусното лечение в развитите страните се наблюдават драстични промени в развитието на епидемията от ХИВ – смъртните случаи в резултат на СПИН-свързани инфекции и злокачествени заболявания се срещат все по-рядко.
Антиретровирусното лечение за ХИВ намалява в значителна степен нивата на вируса в кръвта. Това позволява на имунната система да започне да се възстановява. Поради осигурения достъп до качествени медицински и социални грижи в развитите държави, изследователите все по-силно се надяват, че ХИВ-позитивните хора с минимални съпътстващи заболявания, които са в състояние да се придържат към антиретровирусната терапия, ще достигнат близка до нормалната средна продължителност на живот.
Въпреки оптимистичните очаквания относно бъдещето на ХИВ-позитивните хора в развитите държави съществуват въпроси, които предизвикват тревога. Ето някои от тях:
Възпалението
Въпреки че антиретровирусната терапия може в голяма степен да намали нивата на вируса в кръвта, в малки количества ХИВ продължава да се възпроизвежда в лимфните възли и тъканите на организма. Това нискостепенно образуване на нови вируси е причина за поддържане на имунната система в активирано състояние.
Активирането на имунен отговор е нормална реакция при настъпване на инфекция. Веднъж овладяла инфекцията имунната система окончателно спира процеса на активиране. Поради продължителния характер на ХИВ-инфекцията в организма обаче имунната система изглежда се намира постоянно в активирано състояние. Подобен вид продължително активиране може на свой ред да засегне голям брой органи и тъкани в организма. Това се дължи на факта, че имунната система разполага с клетки, които “обикалят” из организма и могат да се “заселят” в органите и тъканите. Веднъж попаднали там активираните клетки на имунната система могат да засегнат заобикалящите ги тъкани в органите, като по този начин застрашават здравето и функционирането им.
Мозъкът
Един от органите, който може да бъде неблагоприятно повлиян от продължителната ХИВ-инфекция, е мозъкът. Още от началото на ХИВ-пандемията изследователите признават, че в някои случаи ХИВ-инфекцията може в действителност да доведе до промени в поведението и интелектуалните способности, в това число неяснота на мисълта, паметов дефицит, обърканост, делир и в особено крайни случаи - деменция. Понастоящем с широкото разпространение на антиретровирусното лечение за ХИВ СПИН-свързаната деменция се среща много рядко в развитите страни. Но последните изследвания показват, че едва забележимо увреждане на мисловните способности на мозъка настъпва дори и при ХИВ-позитивни хора, които се придържат към терапията и не употребяват наркотични вещества. Именно тези резултати дадоха значителен тласък за продължаване на научните изследвания върху въздействието на ХИВ върху мозъка.
Учените, които изследват мозъка
Университетът на Калифорния в Сан Диего е признатият еталон за високо качество на научната работа в областта на ХИВ и ефектите на вируса върху човешкия мозък. Учените, занимаващи се с невронауки в този университет, наскоро завършиха проучване върху проблема за стареенето на мозъка при ХИВ-позитивни лица. Предварителните резултати навеждат на мисълта, че при някои от изследваните ХИВ-позитивни се наблюдава в значителна степен преждевременно остаряване на мозъка.
Магнитният резонанс
Един от критичните аспекти на проведеното наскоро изследване в Сан Диего е използването на метод, известен като функционален ядрено-магнитен резонанс (фЯМР). Ядрено-магнитният резонанс се прилага широко в болниците като безболезнен и детайлен метод за визуализация на органите. Принципът на действие е подлагане на организма на въздействие на мощно магнитно поле и получаване на образи на ефекта от това въздействие върху клетките и тъканите.
В случая на функционалният ядрено-магнитен резонанс изследваните лица изпълняват различни дейности – например, разглеждат картинки или отговарят на въпроси – докато тече образното изследване. С помощта на този вид дейности учените успяват да видят кои части от мозъка са ангажирани по време на изследването и запечатват функционирането им. фЯМР може също така да долови разликата между бедна и богата на кислород кръв и по какъв начин това се отразява на мозъчните клетки. Специалистите по невронауки намират фЯМР особено полезен при изучаването на сложните процеси в мозъка като четене, езикови умения и поведение.
Подробности от проучването
В Сан Диего изследователите са набрали за участие на доброволен принцип в проучването следните две групи:
-
26 ХИВ-позитивни лица
-
25 ХИВ-негативни лица
Средният профил на ХИВ-позитивните е следният:
Никой от участниците няма нито едно от изброените заболявания:
-
други неврологични заболявания
-
мозъчен инсулт
-
сериозни психиатрични увреждания
-
употреба на различни вещества в предходните три месеца (потвърдено с изследвания на урина)
На всички участници е направен фЯМР и всички са разглеждали картинки по време на образното изследване.
Резултатите
Изследователският екип е установил, че при ХИВ-позитивните лица се наблюдава значително намаляване на мозъчния кръвоток независимо от възрастта и приемането или не на антиретровирусно лечение. След сравняване на изображенията от фЯМР на двете групи учените заключили, че ефектът на ХИВ-инфекцията върху мозъка “се равнява на 21-годишно напредване на мозъчната възраст”.
Нещо повече, изследователите открили намалени нива на кислорода в циркулиращата през мозъка кръв на ХИВ-позитивните лица независимо от възрастта и приемането или не на антиретровирусно лечение. Според изследователите количеството на кислорода в кръвта в мозъка на ХИВ-позитивните участници е било сходно с това на лица, по-възрастни от тях с 15 години.
Вероятният ефект от това
Кръвта снабдява мозъка с необходимите за функционирането му хранителни вещества. Освен това тя доставя кислород до мозъчните клетки и отнася отпадни продукти като въглероден диоксид. Намаленият приток на кръв към мозъка може да доведе до намаляване на количеството кислород и хранителни вещества в мозъчните клетки. На свой ред това може да причини намалена способност на мозъчните клетки да работят с пълен капацитет. В течение на дълги периоди от време намаленият приток на кислород и хранителни вещества може теоретично да състари мозъка.
Съображения при интерпретиране на резултатите
Ето някои съображения, които следва да бъдат взети предвид при разглеждането на резултатите от това изследване върху мозъка и стареенето:
-
Екипът на проучването признава този проблем и настоява за провеждане на лонгитудинално проучване – такова, което да проследи промените, които настъпват с мозъците на доброволците в продължение на големи периоди от време. Подобно изследване би разкрило повече относно природата на разкрития от изследователите проблем. Освен това лонгитудиналното проучване може да потвърди резултатите от настоящото изследване. Подобно потвърждение е напълно задължително.
-
Един от проблемите, които пречат на научната работа в областта на неврологията, е употребата на различни вещества, включително злоупотреба с алкохол, употреба на кокаин, кристален метамфетамин, хероин и други забранени вещества. Тези наркотици могат да увредят мозъка и да засегнат функционирането на интелекта. Приблизително еднакъв дял участници в двете групи (40%) имат анамнеза за употреба на различни вещества. Търсенето на възможна връзка между употребата на вещества, ХИВ-инфекцията и стареенето трябва да стане предмет на бъдещи проучвания.
Коя е следващата стъпка?
Изследователският екип не препоръчва “използването на фЯМР за рутинно диагностично оценяване на състоянието на ХИВ-позитивните лица поради високата цена и относително ограниченото предлагане на изследването”. Все пак обаче научните работници признават ползата от фЯМР в бъдеще в помощ на изследователите, занимаващи се с невронауки, за достигане на разбиране относно начините, по които ХИВ-инфекцията може да увреди мозъка. Те настояват, че фЯМР “може да бъде полезен при оценката на невропротективни терапевтични стратегии при по-възрастни ХИВ-позитивни пациенти”.
Въпреки всичко настоящото изследване е открило нещо важно – очевидното ускорено стареене на мозъка при някои ХИВ-позитивни пациенти. Изследователите се нуждаят от потвърждение на това откритие, установяване на тежестта на проблема и изнамиране на начини за подпомагане забавянето или подмладяването на стареещите мозъци.