Рискът от проблеми с бъбреците налага въвеждането на “стратегическа” употреба на tenofovir при пациенти с по-висок риск
Лечението с tenofovir предизвиква дългосрочно увреждане на бъбречната функция, съобщават американски изследователи в броя на Journal of Acquired Immune Deficiency Syndromes от 1 януари 2010 г.
Проведеното от тях ретроспективно кохортно проучване, което проследява пациентите в продължение на повече от две години, стига до извода, че сред приемалите tenofovir в много по-голяма степен е налице увреждане на бъбреците в сравнение с пациентите, третирани с други антиретровирусни медикаменти.
“Нашето проучване показва статистически значимия ефект на tenofovir върху бъбречната функция при наивни пациенти, започващи антиретровирусно лечение,” коментират изследователите.
Тenofovir (Viread, а също и в състава на комбинираните таблети Truvada и Atripla) е нуклеотиден инхибитор на обратната транскриптаза, препоръчван за първа линия антиретровирусна терапия.
По принцип лекарството е много безопасно и с добра поносимост. Скоро след лицензирането му обаче пристигат съобщения за евентуална връзка с бъбречно увреждане.
Проучванията, които изучават връзката между лечението с препарата и бъбречните проблеми, дават противоречащи си резултати, а проведено наскоро проучване заключава, че рискът от бъбречно увреждане при терапия с tenofovir е еднакъв с този при приема на други антиретровирусни препарати.
С оглед по-пълното разбиране на проблема изследователите анализират ретроспективно медицинските досиета на 1647 пациенти, регистрирани за участие в кохортното проучване Kaiser Permanente, които са започнали лечение за ХИВ в периода между 2002 и 2005 г.
Анализирани са промените в три маркера на бъбречната функция: скорост на гломерулна филтрация (GFR), серумен креатинин и развитие на дисфункция на проксималните бъбречни каналчета.
Общо 964 пациенти са лекувани с tenofovir, а останалите 683 са приемали други антиретровирусни медикаменти. Двете изследвани групи са с приблизително сходни изходни нива на изследваните параметри. При лекуваните с tenofovir обаче се забелязва по-силна тенденция за коинфектиране с вируса на хепатит В. Освен това приемащите tenofovir са с по-голяма вероятност от прием и на протеазен инхибитор. Употребата на indinavir (Crixivan), протеазен инхибитор, свързван с увреждане на бъбреците, е в много малка степен – само петима от приемащите tenofovir и 10 души от другата група са на терапия с този препарат.
При значително по-висок дял от пациентите с tenofovir се наблюдава най-малко 50% намаляване на скоростта на гломерулната филтрация в сравнение с изходното ниво. Продължилите анализи потвърждават действието на tenofovir върху скоростта на гломерулната филтрация.
Освен това нивата на серумния креатинин при лекуваните с tenofovir пациенти са по-високи през 52-рата и 104-тата седмица.
След 44-тата седмица приемащите tenofovir са със значително по-висок риск от развитие на дисфункция на проксималните бъбречни каналчета. Този риск нараства с продължителността на лечението и е особено висок през 104-тата седмица.
“Регистрирахме статистически значимо намаляване на скоростта на гломерулната филтрация и увеличаване на серумния креатинин, които с времето се задълбочават…Освен това установихме, че приемането на tenofovir се свързва със значително по-висок риск от развитие на дисфункция на проксималните бъбречни каналчета, който нарастна в хода на проучването,” коментират изследователите.
Според тях резултатите имат клинично значение: “Наблюдавахме персистиране на страничните ефекти по отношение на бъбреците при употребата на tenofovir, дори и след като извършихме контрол за бъбречно увреждане от евентуални причини от друг характер. Предвид настоящата дългосрочност и дори доживотна продължителност на антиретровирусното лечение, макар и бавно нарастващите увреди на бъбречната функция с всяка година, могат в крайна сметка да доведат до развитие на бъбречна недостатъчност и повишена смъртност.”
Затова учените препоръчват промени в практиката на назначаване на tenofovir, в това число и “стратегическа” употреба на препарата при пациенти с висок риск от развитие на бъбречно увреждане.
“Смятаме, че въпреки ефикасността му, прилагането на tenofovir може да се ограничи при пациенти с висок риск от бъбречни усложнения поради дългосрочните странични ефекти върху функцията на бъбреците. При това трябва да се има предвид дългосрочното проследяване на бъбречната функция и развитието на дисфункция на проксималните бъбречни каналчета при лекуваните с tenofovir пациенти.”